Loading...

Таджикистан

Министерство на икономиката и индустрията

Деница Колинс
Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия”
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7908
e-mail: d.collins@mi.government.bg

Референт за Таджикистан
Иван Баталов
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7623
e-mail: i.batalov@mi.government.bg

Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Таджикистан

В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци и други.

Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.

Стокообмен

(хил. щ.д.)

Годинa

Стокообмен

Износ

Внос

Салдо

2013

5 661

4 977

683

4 294

2014

1 665

1 595

70

1 525

2015

957

957

0

957

2016

2 397

2 315

82

2 233

2017

487

487

0

487

2018

338

338

0

338

2019

583

582

0.4

582

2020

644

644

0.1

643

2021

1 368

1 367

1

1 366

2022

2 975

2 971

4.3

2 968

1-6 2022

978

974

4

970

1-6 2023

4 944

750

4 194

-3 444

Източник: МИИ

За 2022 г. данните сочат, че стокообмена между Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция от случайни и ограничени сделки и нулеви ставки.

За първите шест месеца на 2023 г. таджикският износ бележи ръст от 104 315%. Драстичния ръст се дължи изцяло на внос в България на каменни въглища. Няма данни за внос на други стокови групи в периода.

Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2022г.

Групи стоки

Относителен. дял, %

Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки

47.6

Въздушни помпи или вакуум помпи, въздушни компресори или компресори за други газове и вентилатори

20.6

Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация

8.4

Шевни конци от синтетични или изкуствени нишки;

7.4

Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня, депилатоари, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти и други козметични препарати, неупоменати, нито включени другаде;

4.3

Източник: МИИ

В търговията между двете страни съществуват потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа за Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Българските фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост – хранително-вкусовата, текстилната, обувната.

Сред основните предизвикателства пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:

  • Сложната вътрешнополитическа обстановка в страната;
  • Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
  • Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
  • Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
  • Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
  • Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
  • Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността, ограничава възможностите за доставките на нови и висококачествени стоки.
  • Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.

Договорно-правна база

Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.

Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. – утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.

От 2 март 2013 г. Република Таджикистан е официално приета като държава-членка на Световната търговска организация.

Споделете