Министерство на икономиката и индустрията
Началник отдел
Весела Байрактарова
ул. “Княз Александър І” 12
тел.: +359 2 940 7886
e-mail: v.bairaktarova@mi.government.bg
ул. “Княз Александър І” 12 тел.: +359 2 940 7623 e-mail: n.dimitrov@mi.government.bg
Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Таджикистан
В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци и други.
Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.
Стокообмен
(хил. щ.д.)
| Годинa | Стокообмен | Износ | Внос | Салдо |
| 2013 | 5 661 | 4 977 | 683 | 4 294 |
| 2014 | 1 665 | 1 595 | 70 | 1 525 |
| 2015 | 957 | 957 | 0 | 957 |
| 2016 | 2 397 | 2 315 | 82 | 2 233 |
| 2017 | 487 | 487 | 0 | 487 |
| 2018 | 338 | 338 | 0 | 338 |
| 2019 | 583 | 582 | 0.4 | 582 |
| 2020 | 644 | 644 | 0.1 | 643 |
| 2021 | 1 368 | 1 367 | 1 | 1 366 |
| 2022 | 2 975 | 2 971 | 4.3 | 2 968 |
| 1-6 2022 | 978 | 974 | 4 | 970 |
| 1-6 2023 | 4 944 | 750 | 4 194 | -3 444 |
Източник: МИИ
За 2022 г. данните сочат, че стокообмена между Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция от случайни и ограничени сделки и нулеви ставки.
За първите шест месеца на 2023 г. таджикският износ бележи ръст от 104 315%. Драстичния ръст се дължи изцяло на внос в България на каменни въглища. Няма данни за внос на други стокови групи в периода.
Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2022г.
| Групи стоки | Относителен. дял, % |
| Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки | 47.6 |
| Въздушни помпи или вакуум помпи, въздушни компресори или компресори за други газове и вентилатори | 20.6 |
| Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация | 8.4 |
| Шевни конци от синтетични или изкуствени нишки; | 7.4 |
| Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня, депилатоари, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти и други козметични препарати, неупоменати, нито включени другаде; | 4.3 |
Източник: МИИ
В търговията между двете страни съществуват потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа за Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Българските фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост – хранително-вкусовата, текстилната, обувната.
Сред основните предизвикателства пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:
- Сложната вътрешнополитическа обстановка в страната;
- Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
- Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
- Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
- Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
- Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
- Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността, ограничава възможностите за доставките на нови и висококачествени стоки.
- Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.
Договорно-правна база
Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.
Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. – утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.
От 2 март 2013 г. Република Таджикистан е официално приета като държава-членка на Световната търговска организация.