Таджикистан

Министерство на икономиката и индустрията

Деница Колинс

Началник на отдел “Руска федерация, страни от ОНД и Грузия”

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7908

e-mail: d.collins@mi.government.bg

Референт за Таджикистан

Иван Баталов

ул. “Княз Александър І” 12

тел.: +359 2 940 7623

e-mail: i.batalov@mi.government.bg

Двустранни търговско-икономически отношения между Република България и Таджикистан

В Република Таджикистан се осъществява постепенна либерализация на икономиката. Във външната търговия расте броят на частните износители и вносители, които са изправени пред значителни трудности – често менящо се законодателство, нетарифни бариери, лицензии при износа и вноса, визови бариери, високи данъци и други.

Водещи външнотърговски партньори на Таджикистан са Русия, Узбекистан, Китай и западноевропейските страни. Основни стоки в износа са алуминий, електроенергия, памук, тъкани, растителни масла, плодове, а във вноса – електроенергия, нефтопродукти, глинозем, машини и съоръжения.

Стокообмен

(хил. щ.д.)

Годинa	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
2012	915	0	915	915
2013	5 661	4 977	683	-4 294
2014	1 665	1 595	70	1 525
2015	957	957	0	957
2016	2 397	2 315	82	2 233
2017	487	487	0	487
2018	338	338	0	338
2019	553,2	552,8	0,4	552,4
2020	644,2	644,1	0,1	644,0
2021	1 368	1 367	1	1 366
2022	2 975	2 971	4.3	2 968

Източник: МИИ

За 2022 г. данните сочат, че стокообмена между Таджикистан за България е продължил една неопределена тенденция от случайни и ограничени сделки и нулеви ставки.

Таджикският износ за 2022 г. е представен основно от стокови групи „медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати“ (2.7 хил. щ.д.) и „обработени слонова кост, кости, черупки на костенурки, рога, корали, седеф и други животински материали за резбарство и изделия от тези материали“ (1.4 хил. щ.д.). През изминалите години, е бил почти нулев.

Водещи стоки по износа на България за Таджикистан през 2022г.

Групи стоки	Относителен. дял, %
Автомобилни превозни средства за транспорт на стоки	47.6
Въздушни помпи или вакуум помпи, въздушни компресори или компресори за други газове и вентилатори	20.6
Електрически апарати за жична телефония или телеграфия, включително кабелните телефонни апарати с безжична слушалка и апаратите за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация	8.4
Шевни конци от синтетични или изкуствени нишки;	7.4
Препарати, които се използват преди, по време или след бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня, депилатоари, други готови парфюмерийни или тоалетни продукти и други козметични препарати, неупоменати, нито включени другаде;	4.3

Източник: МИИ

В търговията между двете страни съществуват потенциални възможности. Освен традиционните, нашата страна би могла да разшири износа за Таджикистан на редица нови стоки, като: оборудване за хранително-вкусовата промишленост, селскостопански машини, подемно-транспортно оборудване, касови апарати, хладилна техника, облекла, обувки. Българските фирми биха могли да участват и в инвестиционни проекти за изграждане на неголеми обекти в областта на леката промишленост – хранително-вкусовата, текстилната, обувната.

Сред основните предизвикателства пред българския износ в Република Таджикистан следва да бъдат изтъкнати:

• Сложната вътрешнополитическа обстановка в страната;
• Ограничените финансови възможности на партньорите, изискванията на таджикските фирми за разсрочено плащане, за доставки на кредит и изграждане на инвестиционни обекти с финансови средства на фирмите доставчици на оборудването и технологиите;
• Сложните комуникации, големите разстояния между двете страни, както и преминаването през много транзитни територии значително оскъпяват и забавят доставката на български стоки;
• Слаборазвитата национална транспортна система – в Таджикистан има четири летища с твърда настилка на пистите, които отговарят на стандартите, железопътният транспорт не е достатъчно развит – 1260 км. Шосейните пътища са третокласни, а поради климатичните условия двете важни пътни магистрали Душанбе – Айни и Калайхумб – Хорог са проходими само шест месеца в годината. Тези проблеми са обусловени до голяма степен от факта, че 93% от територията на страната се заемат от високите планински хребети на Памир и Алтай;
• Ограничените контакти между България и Таджикистан предопределят съществуването на недостиг на информация за възможностите на другата страна в областта на търговията, инвестициите, туризма и другите стопански области. България и Таджикистан не са разкрили на територията на другата страна дипломатически и търговски мисии;
• Силната конкуренция на таджикския пазар от страна на безмитните доставчици от ОНД, на крупните фирми от азиатския регион, а така също на мощните компании от индустриализираните държави, разполагащи със значителни финансови възможности за проникване и завладяване на чужди пазари;
• Ниската покупателна способност на населението в Таджикистан, над 80% от което живее под прага на бедността, ограничава възможностите за доставките на нови и висококачествени стоки.
• Страната е силно зависима от чуждестранна финансова, икономическа и хуманитарна помощ.

Договорно-правна база

Договорно-правната основа на двустранното търговско-икономическо сътрудничество между България и Таджикистан не е изградена.

Подписана е само Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество – София, 29.10.1996 г. – утвърдена с Решение №1268 на МС от 12.12.1996 г. и денонсирана с оглед присъединяването на България към ЕС с нота до правителството на Таджикистан и потвърдена денонсацията от тяхна страна с нота от февруари 2007 г. На 31.07.1997 г. 38-то Народно събрание приема закон за ратифициране на Споразумението във формата на размяна на писма между правителството на Република България и правителството на Република Таджикистан за учредяване на търговско представителство на Република Таджикистан в Република България. На практика такова представителство не е осъществявало дейност.

От 2 март 2013 г. Република Таджикистан е официално приета като държава-членка на Световната търговска организация.